Продавам услуги на клиенти в чужбина — кой начислява ДДС?

Какво казва законът?

Двете основни правила. При услуга към данъчно задължено лице мястото на изпълнение е там, където получателят е установил дейността си (чл. 21, ал. 2 ЗДДС). При услуга към данъчно незадължено лице — потребител — мястото е там, където е установен доставчикът (чл. 21, ал. 1). Има и изключения, които изместват мястото независимо от статута на клиента: услуги, свързани с недвижим имот, транспорт, краткосрочен наем на превозни средства, телекомуникационни и електронни услуги към потребители.

Обратното начисляване. При доставка към фирма в друга държава членка вие издавате фактура без начислен данък, с посочено основание и текст за обратно начисляване; данъкът се дължи от получателя. Огледално, при получена услуга от чуждестранно лице вие самоначислявате данъка като получател.

Регистрацията по чл. 97а няма праг. Тя е задължителна и при нула лева оборот — както при предоставяне на услуги към данъчно задължено лице в ЕС, така и при получаване на такива услуги. Заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди данъкът за доставката да стане изискуем. Тази регистрация е ограничена: не ви прави регистрирано лице за вътрешните доставки и не ви дава право на данъчен кредит.

Декларацията VIES. Подава се от доставчика при услуги към данъчно задължени лица в ЕС и при вътреобщностни доставки на стоки, в срок до 14-о число на следващия месец, заедно със справка-декларацията. При само получаване на услуги от ЕС VIES не се подава.

Клиенти извън Европейския съюз. Услугите към трети страни не пораждат задължение за регистрация по чл. 97а — той обхваща отношенията в рамките на Съюза. При клиент-фирма мястото на изпълнение отново е при получателя, тоест извън обхвата на българското ДДС, и VIES не се подава. При клиент-потребител извън ЕС редица нематериални услуги — консултантски, правни, счетоводни, обработка на данни, предоставяне на софтуер — също имат място на изпълнение извън Съюза.

Продажби към потребители в ЕС. Тук важи прагът от 10 000 € общо за целия Съюз. Над него данъкът се дължи по правилата на държавата на клиента и обикновено се администрира през режима за едно гише, вместо с отделна регистрация във всяка държава.

Новият режим за малки предприятия. От 1 януари 2026 г. българска фирма с годишен оборот в Съюза до 100 000 € може доброволно да ползва освобождаване и в други държави членки, без да се регистрира във всяка от тях. Получава идентификационен номер с окончание „EX“ и подава тримесечни отчети за оборота.

Какво да проверите за всяка доставка?

1. Кой е клиентът — фирма с валиден ДДС номер или потребител. Проверката на номера в системата VIES е част от доказването.
2. Къде е установен — в ЕС или извън него.
3. Каква е услугата — попада ли в някое от изключенията по мястото на изпълнение.
4. Регистриран ли сте по подходящото основание — и то преди първата такава доставка.

Какво се обърква най-често?

• Фактура без ДДС към фирма в ЕС, без регистрация по чл. 97а. Най-честият случай при фрийлансъри и IT — данъкът после се дължи от доставчика.
• Забравеното получаване. Реклама във Facebook или Google, абонамент за софтуер от Ирландия — всяко от тях поражда същото задължение за регистрация.
• ДДС номер, който не е проверен. Ако номерът на клиента не е валиден към датата на доставката, режимът на обратно начисляване не се прилага.